Говори артистът

Накратко, правим този подкаст:

• за кеф
• защото посещението на ателие на художник е супер интересно и е грехота да се случва само на куратори
• понеже вярваме, че всеки има нужда от изкуство, знаем, че мнозина са любопитни да научат повече, че някои се чувстват несигурни, но ако си говорим на разбираем език повече хора ще се доверят на сетивата, разума и житейския си опит като достатъчен начален капитал, за да гледат, преживяват и коментират изкуство.

Ние сме:

• Маргарита Доровска – водеща
• Росина Пенчева – продуцент
• Владимир Петков – Каладан и Еленко Еленков – водещи и копродуценти

Музиката в подкаста е на Георги Георгиев от групите Остава и Хомеовокс, а визуалната идентичност е на Костадин Кокаланов от студио Франк. Аудио редакция, мастеринг и монтаж на епизодите ще прави Антон Велев от Говори ѝнтернет.

Подкастът е част от подкаст империята Говори ѝнтернет и се съфинансира от Национален фонд Култура.
Първият епизод очаквайте на 29 април, а след това – веднъж на две седмици, обичайно в петък.

По повод клишето “какво е искал да каже авторът” споменахме есето “Смъртта на автора” (1967), в което Роланд Барт овластява читателя, зрителя слушателя, въобще възприемащият един текст (или по-широко схванато, едно произведение) и отнема от властта и намеренията на автора. Така че смело го гледайте изкуството, топката е във ваши ръце.

Какво говори Михаил Михайлов (почти „пряко от Венеция“)?

Михаил живее между Виена и Париж. Предстои да гостуваме в ателието му, но сега си говорим с него и с кураторката на българския павилион Ирина Баткова за праха в рисунките му, за обилното бяло в инсталациите му (оставя място зрителя да се впише в тях), за медитативните пространства, които конструира и за това как телата ни са мярка за пространствата, които обитаваме. Проектът му Ето къде си в Българския павилион на Венецианското биенале може да бъде видян от 23 април до 25 септември 2022 в пространството Spazio Rava.

• Сайтът на Михаил Михайлов (крайно време беше да си почистите екрана)
• Фейсбук страницата на Българския павилион
• Инсталация на Михаил Михайков в България скоро можете да видите в кураторската изложба на 25. Габровоско биенале (20 май – 30 септември, Музей на хумора и сатирата, очевидно в Габрово).
• В разговора споменахме скулптурата/пърформанс Seedbed на Вито Акончи от 1972: художникът мастурбира по осем часа на ден, мърморейки си фантазии, скрит под специално конструиран втори дървен под, по който се разхождат посетителите докато слушат “мръсотиите” му по високоговорител. Михаил Михайлов не прави така във видео пърформанса от серията Just Keep on Going, но също се е „напъхал“ в една дървена конструкция като втори под.
• По повод инсталацията Headspace споменахме и Картезианското разделение на разум и материя. Картезиански значи, че нещо (например философия, метод, математика) се отнася до Рене Декарт. Той е същият, който сме учили в гимназията като автор на ултимативното съмнение „Мисля, следователно съществувам“ (Cogito ergo sum – rings a bell, нали?). Прилично е обяснено във втория и третия параграф на статията в Британика, където става ясно как тялото „изпада“ от строго рационалната система на Декарт. По подобен начин Михайлов „разделя“ главата от тялото и околния свят в Headspace, което си е чиста ирония след като ни е превел през цялата изложба създавайки ситуации и пространства, които „разчитаме“, „мерим“ и изпълваме именно с телата си.

Поука от епизода: Обичайте телата си, вярвайте им и признайте, че те не просто ви носят насам-натам, ами чрез тях изпитваме, опознаваме и схващаме пространството и околния свят. Ако сте във Венеция, препечете ги на слънце, одухайте ги на вятър, почерпете ги с джелато в жегата и с просеко като почне да преваля слънцето.

Вижте фотографии на споменатите в епизода творби на нашия сайт: www.govoriartist.at/000

Един от любимите ни подкасти за изкуство е чикагският Bad at Sports, но гостът ни в този епизод определено не е станал художник поради липса на атлетичност и кинетична интелигентност. Говори артистът 005 хвърля ръкавица на Спорт и музика на Националното радио и нагазва дълбоко във футбола, хокея и екстремните спортове, прогресив рока, скандинавския джаз, пънка и електронната музика. Останете с нас – говорим и за фотография, инсталации, пърформанс и видео, за вуду и за транса на дервишите.

Да кажем, че Георги Ружев е роден и живее в София е малко. Той е арт легенда, субкултурна звезда и дълбок извор на градски истории. Разказва ги с характерно чувство за хумор (ще му свикнете) и с отработената самоирония на човек, който знае, че „едно е да веселиш хората, друго е да станеш за смях”. Благороден, отговорен, че даже галантен анархист, Ружев по всяко време е готов да спретне някой „фък да систем” номер – винаги само за своя сметка и без латерални щети. Безразборно внася естетически корекции в разни културни феномени – от американските комикси с Бела Лугоши, през окупираната от Мусолини Етиопия на Хайле Селасие, та до Боливуд киното. Религията и идолопоклоничеството са му любим терен за разчистване на сметки, а авторитетите му са комай само от изкуството, музиката и спорта, което си е чиста фенщина.

Стартира с фотография, а после все така продължава да работи с готови образи – реже, съединява и мискира визуални семпли. Резултатът е обезпокоителен и ироничен. Видеата му са брилянтна синхронизация на ритъма в аудиото с шума в картината. Психедиличните му анимации са калейдоскоп от културни референции и символи. Това, че ще дръпне някоя установеност за плитките с чаровно невинен жест е нищо, работата е там, че може да ви вкара в променено състояние на културно съзнание (от altered state of consciousness), след което ще каже „ами не си малка, оправяй се”.

Прави лентикулярни изображения (като картичките от едно време с японката, дето намига), печата върху бетон, а напоследък се заиграва с нова готика, впрягайки мухъла да свърши част от работата. Най-дългата му серия са автопортретите, в които изглежда като разни културни икони. Стартира през 1987 с вокала на Sex Pistols Джони Ротън, следва Джим Морисън (да уточняваме, че е от the Doors би било обидно). Снима се като Че, Фидел, Распутин, Джийзъс и ред други. Предстои да е Иги Поп (амбициозен е, по свой уж лежерен начин). „Доказвам, че хората не трябва да имат идоли, защото аз много приличам на всеки един от тях”, мотивира превъплъщенията си, Ружев.

Че изкуството му не се поддава лесно на подреждане и систематизиране е очевидно. За него има не малко текстове и един достолепен каталог (от „скъпото”) и при все това не един и двама куратори и критици са се препънали в това да предложат ретроспективно обяснение на несводимото му до що годе линеен разказ творчество. Да организираш етикети за изкуството му е риск, който не е за поемане, защото Ружев не остава длъжен никому. Но ако слушате внимателно, гостът сам ще ви даде ключа [suspenseful music]: естетическите вододели в проектите му учудващо съвпадат с музикалните стилове, с които живее през годините. Стартира с прогресив рок, но после нещата се оправят. Минава през пънк и стига до електронна музика. Следва тотална, но доста капризна еклектика. Не слуша всичко и това съвсем не е направѝя: с няколко абсолютно персонални dj сета, които съпътстват един studio visit с Ружев, разбираш, че със споменаването на някоя неподходяща група рискуваш да се окажеш от грешната страна на вратата на ателието (също така не е добре да казваш името на единия отбор в червено-синята футболна сага).

Би илюстрирал Даниил Хармс.

Очакваме плочата, която ще издаде (не се знае кога) и изложбите му в Габрово през октомври и в Истанбул през ноември. Всъщност, от Ружев очакваме всичко.

www.govoriartist.at/005-georgi-ruzhev

През 1990 г. Даниел Божков участва в програма за художници в Ню Йорк, който го впечатлява с огромния брой галерии. Даниел остава да поразгледа и... така и до днес си е там. „Това е град, в който непрекъснато нещо се променя – сякаш всичко се държи с лепенка. Няма нищо за постоянно.“

По подобен начин изглеждат и проектите му – съзнателно нестабилни системи от хора и случайности, споени от любопитството на участниците и направлявани от Даниел с лекота, интуиция и отворено съзнание. Структурира ситуации в груб порядък и ги оставя да се изпълнят със съдържание.

В „Научи се да летиш над един много голям Лари“ (Лари Кинг, разбира се), Даниел отъпква растенията в едно поле така, че да изрисува популярния водещ. След това, за да може да види своята рисунка, се учи да лети на малък самолет. В изпълнението на проекта си партнира с Грейс – местна жена, която познава отлично растенията и екосистемата на въпросната нива.

В „Еau d’Ernest“ работи с парфюмиер, за да създаде миризма, подходяща за персоната на писателя. Но на кой Хемингуей ​​– младежът от изгубеното поколение в Париж или омръзналият на себе си алкохолизиран мачо с пушката?

Последният му проект, „Космическа краставична въртележка“, се случва паралелно в Габрово в рамките на 25. Габровскo биенале, в Наяк (намира се северно от Ню Йорк) и в лаборатория по почви в аграрния департамент на Корнелския университет. Целта е да се отгледат краставици, които да могат да бъдат пренесени на Марс, когато Илън Мъск успее да колонизира Червената планета. Въртележката в Габрово включва малка краставична градинка пред Музея на хумора и сатирата и инсталация от рисунки, видеа и текстове, която ще се изпълни по време на изложбата до 30. септември. Проектът събира познание и опит от разнообразен порядък: местни краставичари, хора от екипа на Музея, дряновска ясновидка, астробиолог (да, има такава професия, която се занимава с биология в космоса) и експерт по почвите.

Още проекти, споменати в епизода:
– „Дарт Вейдър пречиства Черно море с Брита филтър“;
– „Моя скъпа силно отровна“ (колаборация с балерината Вероника Батиста).

Арт обществото на Даниел:
– учи при Робърт Морис (да не пропуснем стенописа в академията при Мито Гановски);
– кефи се на Майкъл Смит (пример за това, че може да си безобразно талантлив и комичен художник, да създадеш образ като Бебето Ики и въпреки това винаги да те споменават като кръстника на The Velvet Underground) и на скулптура Гуадалупе Маравиля;
– ако можеше, щеше да посети ателието на видео и саунд артиста Тони Конрад (1940 – 2016) и да се срещне с него.

В разговора Даниел споменава и произведението на Младен Стилинович „Художникът, на работа“, в което авторът спи.

Любима музика за работа:
– The Tiger Lillies (ако не са ви познати, чуйте поне едно тяхно парче – и нека да бъде Start a Fire);
– The Fall;
– класически нюорлеански джаз от Preservation Hall.

Сайтът на Даниел Божков.
Можете да следите Даниел в Инстаграм.
Фотографии от споменатите проекти на Даниел има в сайта govoriartist.at
Последвайте Говори артистът в Инстаграм и във Фейсбук.